бях написала цял друг пост са съвсем различно нещо, но днес е вторият ми най-любим ден и аз съм в странно разположение на духа. принципно не обичам хората (особено непознати, малко познати или просто някакви познати) да навлизат в личното ми пространство. да ме пипат пък съвсем. позволявам на много малко близки хора да ме прегръщат, а всъщност обожавам да ме гушкат. но понеже явно и аз се заразих от спортния полуден (който трае цяла седмица) на лудите днес ми се ще да прегръщам дори непознатите по улицата. една баба продаваше малки букетчета цветя на ъгъла и не знам кой остана по-изненадан или шашнат от това, че след като и дадох пари я прегърнах – аз или тя, но.. искам да знам защо днес всичко ми се вижда по-хубаво?
п.п. и не се стеснявайте да прегърнете и вие някой по пътя. днес е идеалният ден за това.
